Новият Закон за хазарта (не) влезе в сила

На 01 юли приетият през март нов Закон за хазарта формално влезе в сила, както бе заложено в неговите Преходни и заключителни разпоредби. Накратко, основната прогласена в кратката медийна кампания около гласуването му цел на този акт е най-сетне да се регламентират залаганията в Интернет, като занапред такива да се предлагат законосъобразно за територията на България единствено от букмейкъри, лицензирани от българската Комисия по хазарта при МФ и съответно внасящи данък в родната хазна. В обратния случай, законът предвижда нелицензираните оператори да бъдат включвани в нарочен „черен“ списък със задължение на интернет доставчиците да блокират достъпа до техните сайтове. Според оптимистичните мартенски прогнози на финансовото ведомство, по този начин държавата би следвало да получава до 100 милиона лева годишно от данъци, които към момента „изтичат“ в чужбина.

Дотук добре. Реалността обаче се оказва, очаквано, доста по-различна от намеренията на законотворците. Близо седмица след сакралната дата 01 юли всичко в мрежата си продължава постарому. Букмейкъри, покер зали и онлайн казина посрещнаха с чистосърдечно безразличие новия закон (тези, които въобще са чували за него) и вкупом продължават да работят с българи както и досега. Очевидно, законът влезе формално единствено в юридическа, но не и във фактическа сила.

Комисията по хазарта също изглежда абсолютно неподготвена за новото положение и за разлика от дните около гласуването на закона, пази пълно мълчание. Все още не са приети никакви подзаконови актове – правилници и наредби по приложението, които са необходими за практическото привеждане на ЗХ в действие. На иначе обновения сайт на Комисията няма нито ред по въпроса за онлайн залаганията, процедурата за лицензиране, нито „бели“, нито „черни“ списъци на хазартни оператори. От лаконичните изявления в някои медии става ясно единствено, че законът ще проработи в пълна степен след като бъдат приети подзаконовите актове – на практика в бъдеще неопределено време, а до изготвянето на т.нар. „бял“ списък с лицензирани букмейкъри няма да се посочват и блокират нелицензирани сайтове. Което на практика запазва статуквото към момента, българските играчи да залагат свободно из цялата мрежа.

Доводът, че е необходимо време, за да заработи законът и липсата на каквито и да било активни действия към момента всъщност е едно негласно признание – че в настоящата ситуация законът няма как да заработи въобще. Представяйки нещата по-опростено, „новият ред“ в онлайн залаганията ще се случи единствено тогава, когато държавата успее да мотивира онлайн букмейкърите да се лицензират и да плащат данъци в България и едновременно с това принуди родните играчи да залагат само в тях. Засега няма изгледи да се случи нито едно от двете (като първото условие е естествено предпоставка за второто).

Основният проблем, който в момента отблъсква абсолютно всеки букмейкър да се лицензира в България е данъчното законодателство по отношение на хазарта. Спокойно можем да твърдим, че нашият данък върху залаганията е най-абсурдния и тежък в цял свят. Дълги години ставката бе 10% от сумата на приетите залози, обратно на всякаква разумна и приемлива практика да са се облага печалбата на стопанския субект. В резултат на това условията и коефициентите на местния букмейкър вече две десетилетия също са едни от най-лошите в света. Напълно нормално, с прогреса на Интернет всеки, който може и знае как се насочи към онлайн букмейкърите. Тук държавата, вместо да ревизира данъчната ставка в съответствие с новите реалности и да запази поне част от оборота в границите на страната давайки възможност за по-голяма конкурентноспособност на местния оператор Еврофутбол, направи още по-колосална глупост, вдигайки данъка до 15% от оборота. Естествено, няма нормален букмейкър, който да приеме това положение. Защото подобен данък би свел възможно предлаганите коефициенти до трагично ниски нива, които няма как да бъдат конкуретноспособни на нелицензираните оператори (да не говорим и за реалната хипотеза при облагане на оборота данъкът да е по-висок от печалбата на букмейкъра), съответно легалният хазартен бизнес в България е обречен на провал още в самото си начало.

За очевидното властимащите имат, за съжаление, все още твърде бегла представа. Изправено пред пълен крах на своите надежди, финансовото ведомство обяви, че обмисля промяна в данъчното законодателство и намаляване на ставката за онлайн залаганията от 15% на 8% върху оборота. Което обаче на практика няма да промени нищо. Пресен е примерът с Франция, която единствена регулира и облага оналайн залаганията по подобен начин с данък върху оборота – 8.5%. Имайки предвид, че френският пазар е многократно по-голям и платежоспособен от българския, едва две международни компании се осмелиха да се лицензират във Франция (bwin и Unibet) и впоследствие дълбоко и гласно съжалиха за това свое решение, понасяйки сериозни финансови загуби. Така че, без адекватно решение по въпроса за данъка – облагане на печалбата на букмейкъра в разумни граници (а такова не се задава на хоризонта), интересът към лицензиране в България ще си остане нулев.

Дори да се случи чудо и да видим някой ден лицензирани букмейкъри, остава открит другия въпрос – по какъв начин да се попречи на българите да залагат в останалите, „нелегални“ оператори. Законът предвижда техните сайтове (изрично посочени от КХ) да бъдат блокирани от Интернет доставичиците, но самите доставичици открито заявиха, че не възнамеряват да го правят, защото това е скъпоструваща, сложна и неефиктивна процедура. Дори и при блокиране, съществуват безброй начини за заобикаляне – безплатни прокси сървъри, VPN услуги, мирър сайтове (например всеки азиатски букейкър има десетки такива). Няма как да се ограничат и финансовите транзакции, защото такава мярка противоречи на един от основните принципи на ЕС за свободата на движение на стоки, услуги, капитали и хора в рамките на съюза (а всички букмейкъри, в момента опериращи на български език, са регистрирани и лицензирани в страни от ЕС).

Накратко, положението с онлайн залаганията в България към момента си остава висящо за неопределен срок.