За новия данък върху онлайн хазарта

„Данъкът върху онлайн залаганията да бъде 7% от оборота (сумата на събраните залози), предлага Министерството на финансите с проект за промени в Закона за ДДС. Към момента ставката е 15%. Въвеждането на намалената ставка се налага заради високата международна конкуренция в сектора, мотивират се от финансовото министерство“ – тази информация се появи в медиите през миналата седмица, като по всяка вероятност предлаганата промяна ще бъде приета от парламента. Актуализирането на данъчното законодателство относно хазарта е безспорно задължителна част от започналия процес за регулиране на онлайн залаганията в България, но дали на пръв поглед сериозното намаляване на данъка над два пъти е достатъчно и адекватно със съвременните реалности в тази индустрия? Съвсем не, тъй като и в този случай България ще си остане на челно място като страната с най-висок данък върху хазарта (съответно непривлекателна за инвестиции), и още по-лошо, тежестта при този вид отживял начин на облагане ще се понася изцяло от залагащите, а не от букмейкърите.

Как печелят букмейкърите?

За да очертаем действителната картина, първо няколко думи за това как букмейкърите формират своята печалба конкретно в спортните залагания – естествено за тези, които не са в час с материята. Букмейкърите определят коефициенти, най-общо казано според вероятността за сбъдване на един или друг възможен изход в едно спортно събитие. Печалбата на залагащия се определя според коефициента, умножен по сумата на залога. Грубо казано, ако вероятността отбор А да победи отбор Б е 50%, абсолютният коефициент за това е 2.00 (например заложилият 10 лева на отбор А би спечелил 20 лева). Естествено, букмейкърите работят за своята печалба, затова те редуцират коефициентите с определен процент, известен като profit margin (или juice), който в онлайн залаганията обикновено е между 2% и 8%, в зависимост от вида залог, значимостта на събитието и политиката на самия букмейкър. Тези проценти съставляват условно очакваната брутна печалба на оператора като част от събраните залози.

Какви данъци плащат онлайн букмейкърите по света?

За да избегнем всякакви спекулации, оставяме настрана регулацията в офшорните юрисдикции, широко използвани от онлайн букмейкърите, и ще дадем за пример две страни от ЕС – Дания и Испания, които последни засега в рамките на съюза официално уредиха онлайн хазарта на своя територия през тази година. Данъкът в Дания е 20% от печалбата на оператора, в Испания – 25%. В цифри, това означава, че ако брутната печалба на букмейкъра от събрани залози за 100 000 евро е 6 000 евро (например при profit margin от 6%), в Дания той ще плати данък в размер на 1 200 евро, в Испания – 1 500 евро. В люлката на хазарта Великобритания процентът е още по-нисък, едва 15% от печалбата, но дори и при това положение повечето големи британски фирми като William Hill, Ladbrokes, Sportingbet и т.н. предпочитат да оперират онлайн с клоновете си от Гибралтар, Олдърни и Остров Ман, тъй като законодателството на Острова не забранява залагането в чуждестранни букмейкъри.

Какъв данък би платил онлайн букмейкърът в България?

Използвайки горния пример за сравнение, при 7% данък върху оборота букмейкърът трябва да внесе в хазната 7 000 евро за всеки 100 000 заложени евро. Простата аритметика показва, че дори и при новата, „конкурентна“ ставка, данъкът у нас ще бъде над 5 пъти по-висок от този в посочените други страни от ЕС. В този смисъл някои вестникарски заглавия като „България става данъчен рай за онлайн залагания“ звучат колкото смехотворно, толкова и тъжно.

Как ще се отрази новият данък върху залагащите в България?

В пълен противовес на популистката теза за „лошите букмейкъри, които точат държавата в Интернет“, поради естеството си тежестта на подобен данък върху оборота ще се понесе изцяло от залагащите, а не от букмейкъра – тъй като е неотносим към неговата печалба. На практика, така държавата ще „точи“ единствено от и без това обрулените ни джобове. Няма как да е иначе, освен въпросните 7% върху събраните залози да бъдат приспаднати от предлаганите коефициенти. Букмейкърите очевидно биха държали на своя дял, да речем 6% от реализираните залози (минус процент, тъй като няма да плащат данък печалба и плюс процент за инвестиции като техническо оборудване, връзка към НАП и т.н.), към тях прибавяме 7% за държавата и ще получим акумулиран „profit margin“ в полза на букмейкъра и държавата срещу клиента в размер на 13%, извън всякакви приемливи стандарти на пазара за онлайн залагания. Нагледно, ако при нормални условия (включително и в букмейкър, лицензиран в „бяла“ държава от ЕС) играчът би заложил онлайн при коефициенти 1.90 / 1.90 за едно събитие с два равни като вероятност изхода (които дори не се приемат за особено високи в сравнение със ставките, предлагани от оператори като Pinnacle, SBOBET, 5Dimes – до 1.98 / 1.98), в лицензирания роден букмейкър коефициентите ще са от порядъка на 1.73 / 1.73. Казано по друг начин, на всеки 100 заложени лева родният играч би спечелил 17 лева по-малко (и в общ план, загубил повече), отколкото при положението към момента.

Как ще приемат букмейкърите подобен данък?

Допускайки, че даден букмейкър прояви интерес към легално присъствие в родното интернет пространство, той със сигурност ще бъде отблъснат от подобен данък. По простата причина, че освен бюрокрацията, множеството формалности на закона и инвестициите със съмнителна възвръщаемост на малък пазар като българския той ще бъде принуден да предлага описаните по-горе крайно лоши и непривлекателни условия като коефициенти на залагащите. Които обаче отдавна видяха и свикнаха на „белия хляб“ в бранша и едва ли ще се втурнат да губят пари в „правилния“ букмейкър само заради любовта си към държавния фиск. При тези условия конкуренцията с нелицензираните букмейкъри, които ще продължат да привличат родните играчи с несравнимо по-добри оферти, е обречена на провал. Неслучайно до момента нито един онлайн букмейкър (с изключение на „мистериозното“ дружество от Малта, чийто бекграунд е всъщност публична тайна) не е декларирал намерение за лицензиране в България.

Остава малка надежда, че преди да приемат окончателно промените в данъчния закон управляващите ще преразгледат своята позиция и ще съобразят данъчната рамка с глобалните реалности – ако наистина държат България да има работещ и регулиран пазар за онлайн залагания.
.