На казино в Азия

Казино индустрията е във възход в цяла Азия и предлага на всеки, който търси екшън с високи залози богат избор от места, където да си пробва късмета – от Южна Корея до Хималаите и Виетнам. Всеки, но с изключение на южнокорейците, непалците или виетнамците. За консервативните азиатски страни, финансовите плюсове и социални минуси на хазарта представляват дилема – в крайна сметка няколко са избрали да разрешат хазарта единствено за чужденци.

Казината са сигурен източник на приходи в твърда валута – особено от ценените големи играчи от континенталната част на Китай и стимулират местната икономика чрез туризма. Макао, един от най-големите игрални центрове в света отчете ръст на постъпленията от хазарт с 13,5% до рекордните 38 милиарда долара за 2012г. Но социалното въздействие на хазарта е често негативно. Затова няколко страни искат своето парче от пая, като отварят лъскави казина, но същевременно не допускат или строго ограничават достъпа на собствените си граждани.

Ким Джин-Гон, директор по туризма в Министерството на културата на Южна Корея, цитира широко разпространеното убеждение, че корейците са особено податливи на пристрастяване към хазарта.
„Нашето мнение е, че в Корея няма достатъчно зряла култура хората да възприемат хазарта просто като забавление в свободното време. Затова блокираме достъпа на корейците до казината, иначе негативните последици ще бъдат твърде големи.“

Все пак забраната на хазарта за местните жители не е пълна. От 17 лицензирани казина в страната, едно – Kangwon Land Resort, е отворено и за корейци. То се намира в отдалечен планински район, на няколкостотин километра и три часа път с автобус от Сеул. Идеята е по този начин да възпрат „хората на заплата“ от хазартни забежки по време на работната седмица. Но специални таксита „куршуми“ масово предлагат своите услуги, като вземат разстоянието за час и половина, а посещаемостта и приходите потвърждават теорията за склонност на корейците към хазарта. Kangwon Land привлича средно по 10 000 посетители на ден – около пет пъти над действителния си капацитет и отчита приходи от почти 1.2 трилиона вона (1.1 милиарда долара) през 2011г. – повече от останалите 16 казина за чужденци взети заедно. И това е въпреки правилата, които ограничават всяко лице да участва в хазартни игри не повече от 15 дни в месеца (за тази цел се проверяват и регистрират личните карти на посетителите) и наложения максимален залог от 300,000 вона (280 долара).

Казината в Непал и Виетнам са отворени единствено за чужденци. Първото казино във Виетнам е открито през 1992 г. и в момента в страната функционират седем такива. Според Министерството на финансите, казината са генерирали около 1.5 трилиона донга (72 милиона долара) данъчен приход през 2012 г. За виетнамски граждани, всички хазартни игри освен държавната лотария са забранени. Нелегалните залагания обаче са широко разпространени, залага се на всичко – от бой с петли до мачовете от английската Висшата лига.

И докато виетнамските играчи нямат достъп до място като Land Kangwon, те могат просто да се отбият в съседна Камбоджа, където са построени огромни казина в близост до границата специално за виетнамските „туристи“. Самите камбоджанци не могат да залагат в собствената си страна, но пък по същия начин са посрещани радушно като „чужденци“ от казината във Виетнам.

Може би наясно с противоречивите последствия на политиката „само за чужденци“, властите в Сингапур са избрали компромисен вариант – местните имат достъп до казината, но и свързан с редица специални ограничения. Входната такса е 100 сингапурски долара (80 щатски) с цел да се филтрират „комарджиите“ с ниски доходи. Не се допускат лица, получаващи социални помощи и такива, обявили банкрут. След като официално проучване през 2011г. показа, че нараства делът на играчите с ниски доходи, но залагащи с големи суми, забраната бе разширена като обхвана и безработните. Казина, които не се съобразяват с тези изисквания, рискуват глоба от един милион долара.

От икономическа гледна точка, казината в Сингапур са безспорен успех, с приходи от около 5 милиарда долара през 2011г.

Това ниво на възвръщаемост подхрани дебата в страни като Япония за вдигане на забраната върху хазарта, която принуждава японските играчи да пътуват до Южна Корея, Макао и Сингапур.